28 ноември 2016 г.

Предстои един луд, луд 29-ти лунен ден, с чувство за хумор, в който може хубавичко да се посмеем, и надсмеем.

На 28 ноември  Слънцето отвори очи точно в 7.33 и …отново заспа, в опит да задържи полуистинския сън, да се отстрани от сивотата и суетата на започващия ден, да пробие мъглата с все по- осезателната квадратура  с Нептун, с която майсторски да заличи границите между реалност и фикция, между истина и лъжа.

Луната вече е на финала на скорпионския си цикъл и нетърпеливо се приготвя за последното за годината, но най-обещаващо прераждане в Стрелец, в което ще се отчитат печалби, ще се берат плодове, ще се пътува, ще се празнува, ще има много подаръци и изненади… От утре да, но не и днес. В последния 29-ти лунен ден има да се подреждат, приключват, доизпипват толкова неща, че може да не стигне и дългата по принцип нощ.

С добрата или с лошата новина да започна сега?

И понеже и сама не знам кое ще е по-зле и вътрешно съм убедена, че всичко е за добре, ще започна с по-известното. Днес цял ден Луната ще  е без курс и като хвърчило без въже ще ни хвърля от тема на тема, от проблем в проблем. Нервно ще бързаме за никъде, припряно ще разчистваме/разбъркваме приключили дела, ще сме сериозни, решитилни, отговорно, ще искаме да да въведем дисциплина, да нахокаме, да покажем правилния път, а ще се объркваме, ще се размекваме, ще изпадаме в пристъпи на смях.

И понеже на Луна без курс нищо не зависи от нас, какво пък, нека приемем този факт и оставим на Пространството да избере по-важното за нас. Може би точно това наричат позитивно мислене, ако изхвърлим в суматохата важен документ, да не се ядосваме, а да си каже, че така е трябвало, ако тръгнем да го търсим в кофата за боклук, значи е важен и ни дава шанс да го оценим. Ако не се заровим в отпадъците, значи там му е мястото.

Звездите днес ще са като полудели, факт, но пък всяка грешка може да е вярна, стига да си позволим да я погледнем от друга страна. Местата, на които попадаме случайно, хората, които срещаме на прага, цитатите,  на които попадат очите ни във фейсбук,, може би са мост към миналото или трамплин към бъдещето, имат нещо да ни кажат, искат да ги разберем.

И ето, че дойде време, да ви разкрия и втората новина, хубава или лоша, изберете сами. В този припрян ден, в който покрай сухото, ще гори и мокрото, ще губим без да искаме ценни неща, ще се спъваме, ще се цапаме, ще бързаме да спазим краен срок, а като на „Не се сърди човече“, ще се връщаме на самия старт, именно в този ден, в който може да стигнем до истерия, звездите ще ни предложа огромни порции смях.

Ще се усмихваме под мустак на улицата, ще се шегуваме в кварталния магазин, ще сменяме темата във важен делови разговор с някой виц. Ще имаме шанс обаче, да се надсмеем и над себе си, когато паднем да станем, и с усмивка да се изтупаме, да надскочим суетата, да приемем грешките, да се извиним и да продължим.

И може би точно днес ще проумеем, че всъщност никой няма вина. Просто животът продължава, такъв, какъвто е, с много лица…

Пожелавам един усмихнат ден!

Очаквам коментар…