1 декември 2020г.

Навлизаме в период на неясни проявления, предупреждават звездите. Това, което ще ни се явява, ще има логика, но и странен подтекст, думите около нас сякаш по-малко ще ни засягат, решенията ще се препъват в мислите, но даже да се бавим, да не успяваме, да грешим, ще се оказва, че така е по-добре.

Как да преглътнем липсата на декемврийската пазарна еуфория и ще успеем ли да благодарим на предпразничната карантина, че ни създава условия да се обърнем към себе си и да чуем със сърцето си предколедния звън – това преобръщане в душите ни предстои да изживеем с Луната в тунела на затъмненията, в който активно се спускаме от днес.

На 1.12. пълната Луна посрещна изгрева в точката на Северния си възел и вече освободена от соларния си капан погледна Слънцето, все още в съвпад с войнствената звезда Антарес и сякаш безмълвно се договори с него за среща пак там. Кога ли обаче ще е тя? Защото това няма да се случи след половин месец, когато Луната след затъмнение ще се роди в Стрелец. Тогава?

Сега стартират процеси, които са буквално циливизационни, предупреждават звездите и ако искаме да ги проумем, ще се наложи да се въоръжим с историческо мислене, с духовно зрение и разбира се със звезден далекообектив. За да насоча вниманието ви в небесните далечини обаче ще е важно да ви разкажа малко за неподвижните звезди Антарес и Алдебаран, които се оказва, че ще са героите на новогодишния роман и всъщност активно ще превърнат случващото се в сага, която през цялата следваща година като в центруфуга ще преобразува света.

Алдебаран и Антарес са две от най-ярките звезди на небето, с които още древните вавилонци, но може би и звездобройците преди това, буквално се опитвали да спрат земята или пък небосвода, като ги фиксират с реперни точки за начало и край. Така, понеже преди 3000 години звездата Алдебаран от съзвездието Бик изгрявала през пролетта, ето защо с нея древните отбелязвали пролетното равноденствие и даже я нарекли „Страж на Изтока“. Съответно точно на обратната страна на видимото небе се намирала и тогава другата ярка звезда – Антарес, която изгрявала преди Слънцето през есента и съответно с нея обозначили есенното равноденствие и я назовали „Страж на Запада“.

Заради земната прецесия и въртенето на Земята около собствената си ос обаче равноденствените точки се променят с по градус на 72 години и съответно с цял зодиакален знак за период от 2160 години, когато съответно се случва преход към нова ера, както става сега – с епохата на Водолей. Но затова след малко.

За да дам определена завършеност на астрологичната си обосновка ми се струва важно да отбележа, че древните са знаели за изместването на равноденствията заради прецесията и вероятно са ползвали сложни формули и изчисления, за да се съобразят с това и всъщност именно заради видимата промяна на равноденствието те са натоварили двете звезди Антарес и Алдебаран с катастрофична характеристика, която ги превръща в причинител на войни, болести, природни катаклизми, даже със смяната на времето, т.е. с изменение началото на пролетта и есента.

И именно за целите на астроноимята и астрологията един виден астролог, живял на прага между двете ери, решава да сложи край на гоненето на неподвижните уж равноденствени точки и да сложи нов ред, според който не изгревите променят своята позиция, а съзнанието се ориентира спрямо Слънцето, което в езотеричен смисъл буквално значи, че не външните условия определят съзнанието, а съзнанието ги използва като възможности, за да се развие и индивидуализира, а не да се претопи в тях. Става дума за Птолемей, който живял на прага между старата и новата ера и който буквално фиксира нови правила в астрологията, като заявява, че когато Слънцето чукне точката на пролетното си равноденствие, всъщност тогава е първи градус на Овен. Така Птолемей извежда на преден план архетипа на Зодиака, който много се отличава от зодиакалните съзвездия и най-вече, защото става значим не за инволюцията, а за Еволюцията и обособяването на индивидуалността на личността.

„По причина“ на Птолемей сега Алдебаран, който продължава да е неподвижна звезда от съзвездието Телец, вече се е синхронизила със зодиакалния знак Близнаци, а Антарес, който е в съзвездието Скорпион, сега е в зодиакален знак Стрелец, а след 2000 години ще е в Козирог.

Много астролози все още осъждат Птолемей, че бил направил грешка, че прави промяна, която обърква астрологическия, но и езотеричния свят. Е, аз благодаря на Птолемей за тази “грешка”, защото именно тя синхронизира астрологията с християнската епоха на Риби и я превръща в основен инструмент за проникване в кармата и за нейното чистене, както и за изследване индивидуализацията на личността.

Ето че стана твърде дълъг постът ми и понеже все пак ме чакат и дела, само ще ви открехна, че всъщност исках да ви фокусирам вниманието върху факта, че ако сега при декемврийските затъмнения Слънцето и Луната са точно върху Антарес и Алдебаран, то при юнското Слънчево затъмнение на 10.06 Слънцето и Луната ще са точно върху Алдеран. Какво значи това ли? Че всичко, което се случва сега, ще има продължение и със сигурност ще промени света!

Но затова ще пиша утре, може би…

Пожелавам стратегическо задълбочаване и съхранение на най-ценното в нас!

Очаквам коментар…