29 декември 2020г.
Все по-тесни ще стават огражденията, предупреждават звездите. Трудно ще действаме на воля и с размах, особено, ако целите ни са ясно свързани със земното време, и ако в ръцете си носим багаж. Как да преборим ограниченията и от невидимата преса, която върху гърдите ни е седнала, да се освободим? Дали е възможно оковите на линеарното време да разчупим, от материята да се откъснем и с Духа към висините да се устремим? С тези въпроси за връзките по кръв и дух ще застанем на прага на Новата година, а и на новата Ера, за да решим – а сега накъде!
На 29.12. при изгрев Луната се изблещи срещу Слънцето сякаш, за да заяви, че не и пука от новите вселенски условия, че даже да сме вече във въздушната ера, тя в материята ще си стои, в къщата си ще се свие, ще се заключи, при огнището ще се уедини, за да яде и пие два-три дни. Сетне, както винаги, със светът в рутината си ще се завърти.
Трудни ще са външните условия за действие, предупреждават звездите и то особено ако въображението е с очакване на шоу, за размах. И макар че е вторник, марсов ден, то Марс вече е не само в капана на Плутон, но и прави активен квадрат със Сатурн, заради което плановете и намеренията ни са като в блокаж.
Ни напред – ни назад ще е лесно, подсказват звездите и даже да сме на път ще ни се струва, че е неясно закъде пътуваме и че като се върнем, ще заварим различен светът, но и домът.
Пълната Луна ще е нашият мост към новото време, подсказва ни небето, но ако не искаме да се окажем във виртуален балон, раздут от въображението, то още сега е добре да си дадем сметка, че тези празници не са като предишните, че материята е товар през новото време, че сигурността не е в покрив и храна, че радостта не е в споделянето на яденето и пиенето, а в сплотяването по сърце и ум, в съединението чрез Любовта.
Пълнолунието е критична точка, напомня ни астрологията, фаза, в която съзнанието разбира, че по познатия начин не може да одухотвори материята, че за да е щастливо във взаимодействието си с външните условия, то трябва нещо в себе си да промени. Често по пълнолуние обаче нишката между Дух и материя се къса, желанието отказва да приеме реализацията и избира всичко създадено да разруши, заради което се случва така обаче, че процесът на развитие, вместо да продължи, се налага да започне отново, отначалото, буквално да се занули. Което само по себе си е връщане назад, нали. За да съм по-разбираема ще дам пример с люболвите отношения, които най-лесно се късат при тежки опозиции или при пълна Луна. Само че в повечето случаи много скоро се оказва, че отново сме се натъкнали в подобни на старите отношения, че всичко се повтаря, до побъркваме, пак, и пак.
Не късане, а баланс иска пълната Луна, подсказват ни звездите. Което значи да се разделим със старото до толкова, че да не ни тежи, но да задвжим това, което ще ни е нужно, напред, в новото време за да продължим. Какво да оставим обаче и какво да вземем ли? Подсказва ни го великата ингресия на Сатурн и Юпитер във Водолей. Сега е време да се освободим от материята, но опитът в един атом да съберем и с него в бъдещето да се пренесем.
Започва номадското време на Водолея, в което движенето е фиксираният процес (водолей е фиксиран знак). И ще става така, че ако ние доброволно не се оттърсваме от материята, то външните условия ще ни го налагат с ограничения, с принуда, със закон. И ако искаме да се възползваме от критичното Пълнолуние, което дели не месеца, не годината, а две огромни ери, то ще е важно да приемем външните условия като неизбежни и себе си да променяме, да се адаптираме, оня атом в себе си да събираме, с който след време даже ще можем и да летим.
Като начало можем храната и масите да ограничим!
Пожелавам пълен с духовни преживявания вторник! Тях никой не може да ги ограничи!
Очаквам коментар…