Лунните възли и задачата на душата
Задачите на душата, с които тя пристига на Земята, много често се различават, понякога генерално с целите, които си поставя съзнанието в житейския си път. Случва се така, че поради поредица от грешни решения, компромиси или бездействие човек бърка посоката, започва да се лута и съвсем забравя за задачите, на своята душа. Астрологията разполага с достатъчно инструменти, с които да даде разбиране за целта и посоката, която всъщност е една и то не за един, а за поредица от инкарнации, на цели поколения дори.
Един от тях са именно Лунните възли.
Лунните възли нямат физическо тяло и не могат да се наблюдават на небето. Независимо от това обаче астрологията ги познава от незапомнени времена. Положението им е било изчислено благодарение на лесните за наблюдение затъмнения.
Древните астролози забелязали, че затъмненията се повтарят приблизително през половин година и се случват в момент на Новолуние –слънчевото или на пълнолуние – Лунното затъмнение.
Да, но не и всеки месец. Значи съществува невидим фактор, някаква невидима точка, и по-точно две точки, лежащи в две противоположни части на Зодиака. И ако новолуние и пълнолуние се случи близо до тези точки, то се получава затъмнение. Така били изчислени Лунните възли.
Астрономически Лунните възли представляват точките на пресичане на орбитите на Луната и плоскостта на еклиптиката – видимия път на Слънцето.
Възходящият ъгъл идва от север, за да пресече еклиптиката, а южния – идва от юг към нея. Ето защо Възходящият често се нарича и Северен, а низходящия – Южен. Север е тази полусфера, в която е разположен северния полюс на Земята.
И днес Лунните възли широко се използват в различни методи за астрологична прогноза. Най-известната интерпретация включва концепцията за превъплъщението. Според това Северния възел се разглежда като жизнената задача на човек в съответната инкарнация. Това включва векторно развитие, направление, движението на човек.
Лунните възли са свързани с времето. Там, където душата пребивава в развъплътено състояние, времето, такова, каквото го разбираме, не съществува. Тогава душата е във вечността. Времето възниква в точката на среща на тези три начала Дух – Слънце, Душа – Луна и вечност – Време – в нашия физически живот на земята. Възлите са точката на връзка на времената, точка на връзка с вечността.
Южният възел е свързан с миналото, включително с минали превъплъщения, а Северният – с бъдещето и предстоящите превъплъщения.
Възлите символизират Пътя, идващ от определени места и водещ към определена цел. Оттук и възниква представата на човек за жизнената му задача. Т.е. човек има път, неговият живот има смисъл и цел. Именно възлите показват направлението на развитие на човек, откъде идва и накъде отива, какви способности и таланти притежава и какви му предстои да усвои.
Като цяло човек интуитивно предпочита да седи на Южния възел, да работи с натрупани таланти, да върви по най-малкото съпротивление, да избере познатото пред непознатото. Но, когато човек се намира в позната среда и не полага усилия за промяна, тогава използва само натрупаните ресурси и енергия и не изработва нищо ново. По южен възел той само изразходва, губи, а не придобива. Усилията, необходими за изработка на нови качества са по Северния възел и единствено те позволяват на човек да придобие ценнен от космическа гледна точка капитал.