Имала ли е Вселената начало?

Има хора, които се отнасят с подозрение към умозрителните заключения. На тях им трябват естественонаучни доказателства. Затова ще е уместно да потърсим научни факти към горния въпрос.

Разбираме за тях благодарение на удивителни човешки открития, направени през последните 50 години в една от най-бързо развиващите се  области на науката – астрономия и по-точно астрофизика. Ака през 1935 г. В списание „Астрофизикъл джурнал“ са били публикувани 54 научни статии, то през 1975-г. Статиите вече са 734. Откритията, всяка средващо по-голямо от предишното, следвали с поразителна бързина. И днес вече много малко учени се съмняват, че Вселената има начало. Това ни вада правото да потвърдим: идеята за Вселената, притежаваща абсолютно начало, съответства не само на логиката, но и на научно доказани факти.

Разширение на Вселената

До 20-те години на миналия век учените са считали, че Вселената като цяло е статична и не се движи. Но през 1929г. Астрономът Едвин Хабъл забелязъл, че светлината на далечните галактики е по-червена от очакваното. Това го навело към извода, че звездите променят светлината в червения спектър , защото се отдалечават от нас. Което говори, че Вселената се разширява.

Интересното обаче е друго, че Хабъл доказва не само, че вселената се разширява, но и това, че се разширява еднакво във всички посоки. За да разберем  как точно се случва може да си представим балон с нарисувани точки. Когато надувате балона, точките ще се преместват все по-далеки и по-далеко една от друга. По този начин взаимното положение на планетите не се променя – изменя се само разстоянието:

Ако А, В и С са три галактики, то когато Вселената се разширява, те ще се раздаличават една от друга, въпреки че взаимното им отстояние пропорционално ще се запазва.

Поразителното значение на този факт се състои в това, че в определен минал момент Вселената трябва да е била съсредоточена в една точка. Колкото по-назад се връщама във времето, толкова по-плътна е била тя. И в крайна сметка ние може да стигнем точката на безкрайната плътност, откъдето Вселената е започнала да се раздува. Това първоначално сълитие е получило името „Големият взрив“.

Кога точно е произтекъл този взрив

Най-точните изчисления за сега са публикувани в няколко статие от 1974 – 75 година от знаменитите астрономи Сендидж и Тамман, според които „Големият взрив“ се случил 15 милиарда години назад.

Четири световно известни астронома го описват така:

Вселената започва от състояние на безкрайна плътност. В момента на това събитие били създадени пространство и време както и цялата материя. Безсмислено е да се пита какво е имало до „Големия взрив“ – все едно да се пита какво има на север от Северния полюс. Аналогично лишен от смисъл е и въпросът – къде се е случило това. Вселената – точка не е била изолиран в пространството обект, това е била цялата Вселена и единствено възможния отговор се състои в това, че „Големият взрив“ се е състоял навсякъде.

Това събитие, положило начало на Вселената, ще ни изуми още повече, когато разберем, че състоянието на „безкрайна плътност“ е ванозначно на „нищо“. Нито един предмет не притежава безкрайна плътност – той все пак има някакъв обем, следователно, разсъждава астрономът Фред Хойл, теорията за „Големия взрив“ предполага създаване на материя от нищото.

Така съгласно теорията за „Големият взрив“, Вселената има начало и тя е сътворена от нищото.

Тази идея далеч не се приема от всички. За атеистичното съзнание това заключение напомня за християнското учение за сътворението на света. На ако отхвърлим хипотезата за “Големият взрив“ остават само два варианта: моделът за стационарното състояние и модела за пулсиращата Вселена. Хайде да ги разгледаме…

Според модела на стационарното състояние Вселената никога не е имала начало и винаги е пребивавала в едно и също състояние. Този модел, обявен през 1948 г., никога не се е отличавал с убедителност. Според историка С. Яки тази хипотеза така и не е била потвърдена с нито едно експериментално доказателство.  Тя по-скоро се опитва да замита фактите, отколкото да ги обясни.

Сериозен удар срещу стационарността нанася хипотезата, че галактиката излъчва радиовълни.  Предполага се дори, че в миналото източникът им е бил много по-мощет отколкото днес. Така че Вселената, оказва се е нестатична!

Но последният гвоздей по теорията за стационарността е забит през 1965 г., когато А. Пенсиаз и Р. Уилсън, че цялата вселена е пълна с радиовълни, в диападон от …един милиметър. Това предполага, че Вселената някога е прибивавала в свръхгорещо и свръхплътно състояние, което противоречи на хипотезата, че тя винаги е била една и съща.

А хипотезата за пулсиращата Вселена?

Според този модел Вселената напомня пружина, която вечно се разтяга и свива. Но и тази теория е на път да бъде опровергана. Въпросът в случая е „отворена“ ли е или е „затворена“ Вселената. Ако е „затворена“ то разстягането ще стигне определен предел, но ако е „отворена“, то никога няма да се прекрани, ще е на практика вечно.

Ако е „отворена“ обаче, то пулсиращият модел е неадекватен, защото в този случай нама как да се свие отново.

Какво казват научните факти?

Основен фактор в случая е плътността на Вселената. Според мнението на специалисти, ако средна на куб. См има по три атома водород, то тя е „затворена. Оказва се, че тя е асновно – пусто пространство. За да е „затворена“ оказва се трябва да е десет пъти по-плътна, отколкото е.

Ето и заключението на Алян Сендидж:

• Вселената е „отворена“.
• Тя може да се разширява необратима;
• Вселената възниква само веднъж и разширението й никога не прекъсва.

И така, научните факти, свързани с разширението на Вселената, доказват авсолютното й начало около преди 15 милиарда години. Стационарният и пулсиращият модел противоречат на резултатите на к осмологическите наблюдения.

Заключението: Вселената има начало!

Източник: otkrovenie.de

«Самое начало. Происхождение Вселенной и существование Бога.» Уильям Крейг