17 април 2018г.

Бавно, бавно да се повдигаме днес, предупреждават звездите, че даже и те ще примигват на забавен каданс. Да ограничим задачите до най-неотложните, да разчитаме на нормална комуникация, да не виним регулировчиците заради задръстването, да не се гневим на ужасния Интернет. Защото може би благодарение на забавянията ще изберем приоритета на деня, който неочаквано да ни дари с успех.

На 17.04. току-що родената Луна удобно се настани в Телец и се нахвърли като невидяла върху всички плодове, да ги бере с пълни шепи, настървено да ги яде, остатъците да тика по джобове, но и да пилее безугледно, да ги тъпче с крака. Сатурн съзря тази ужасна вакханалия, която с лакомия застрашаваше реда и строго я възпря: „Не може така да се нахвърляш върху всички неща, като гладно дете в хипермаркет, което току -що е намерило пачка с пари. Така, от лакома страст ще преядеш, но няма да разбереш вкуса на нищо, няма да го оцениш и уважиш, а със сигурност ще унищожиш много плод, създаден от едни, за да нахрани друг, който може да го оцени и да благодари. И понеже днес ме хващаш в добро настроение с този наш земен тригон, аз ще ти позволя да избереш днес в светлата част на деня три неща от божествения магазин. Каквото искаш твое е.“ – Така рече Сатурн и лиши времето от движение – ни напред, ни назад.

Пред труден изпит за личното ни вдъхновение ни изправя днес Сатурн.
Работата е там, че много ще искаме, ще виждаме реална възможност да го получим, но ще ни е трудно, даже невъзможно да изберем. Има риск през целия ден да си останем във фазата на диалог със самите себе си. Да си казваме, колко би било хубаво да имаме това или онова, после да си реплекираме с тези за причина и недостатъци, за ограничения като време, помощници, пари. И така светлата част да изтече и ние да си тръгнем от божествения магазин с празни ръце.
Днес въпреки стационарността на Сатурн и Меркурий, е важно да действаме, но не с желания, с любопитство, с бягане напред, а с това, което можем да направим, когато стоим на едно място, да вземем нещо с просягане на ръка, с поглед да се разберем, да нарисуваме картина, сценарий да напишем, нещо на тезгяха да съградим.
Всичко, което ни се получава днес от първа ръка е верен ориентир, съветват звездите, а туй, което се бави, обърква се, губи се, напира, но не излиза, значи не е готово, има нужда от време, а може би просто е загубило смисъл да се прояви.
И вместо да страдаме по загуби и да се тюхкаме по усложняващи обстоятелства, по- добре на малките неща днес да се насладим, които, може и да ни се струват незначителни, но така могат да зашеметят нашето небце, че да събудят вдъхновението, което все още дреме в нашето сърце.

Днес да влезем в божествения магазин с конкретна цел, може да е за един единствен бонбон, който обаче да отхапем с огромно удоволствие, след което за насладата да благодарим.
Пожелавам сладък стационарен ден!

Очаквам коментар…