29 април 2020г.

Във вулканична зона ще се разхождаме днес, предупреждават звездите. Камъните ще треперят под краката ни, въздухът ще е до червено нагнетен, ушите ще долавят тътен от нищото, разумът ще е разтревожен и окован в страх. Само сърцето обаче ще се радва на предстоящото избухване, защото след него ще се видят възможностите за свобода.

На 29.04. Луната посрещна изгрева от дома си в Рак и се почувства защитена, успокоена, в свои води, като у дома. Но защо е това напрежение? Какви са тези необосновани предчувствия, че нещо ще се случи, ще се пренареди, а тя, луната, с цялата си пластичност, изменчивост и способност за адаптация, този път няма да се справи, външните условия ще я изненадат, подреденият й свят ще разрушат.

Пътуваме към среща с рутината си, подсказват звездите. С всеки ден след Новолунието в Телец чувството ни, че животът се завръща, става все по силно, готови сме маските да изхвърлим, към гардероба с дрехите поглеждаме, иска ни се нещо ново да си купим, среща с фризора си да направим, да се подготвим за новия стар живот.

Само че Луната, макар и захранена от Телеца с обещания, днес пресича зоната на опозициите с Плутон, Юпитер, а сетне и със Сатурн, и съвсем естествено се притеснява, че обещаното може да не се сбъдне, че някой ще дръпне кабела на илюзиите, че ограниченията ще замръзнат и просто ще се маскират със свобода.

И за да не бъде разбрано погрешно лунното ни състояние, ще подчертая, че не бива да търсим никакъв ум и никаква логика в  реакцията ни за адаптация, защото това е просто инстинкт, първичен, необработен, рефлекс, който има единствената задача живота да съхрани.

И факт е, че подозрителността кам външните условия, която ще се нагнетява днес, ще се разраства от доловени съмнения, от алогични изявления, от груби противоречия между думи и дела, за които с пълна сила ще съдейства и Меркурий, който вече е в точен квадрат със Сатурн и съвсем близо до Уран.

Колкото повече се затягат забраните днес, толкова повече ще се засилва желанието ни за комфорт, за свобода, предупреждават звездите. И това състояние всъщност е доста опасно, защото причинителят на ограниченията ще е непробиваем в рестрикциите и тогава нетпенираната за подобни условия психика ще търси място за пробив, ще изригва като вулкан срещу комшията, децата, родителите или в дибрия случай срещу малкия екран.

Днес да приемем и малкото, което ни е позволено – е звездният съвет. Да излезем на слънце, да засадим в двора или пред блока някое цвете, да прегърнем дърво, да съзерцаваме водата на някое езерце, или пък ако сте сред щастливците, на могъщото  море. Да намерим природен начин да се разтоварим от събиращото се напрежение, защото  ще имаме нужда да се заредим с търпение за трясъкът от сгромолясаните ни очаквания, който предстои. Но затова ще ви разкажа в предстоящия ми клип.

Пожелавам  сгушен  в малкото ден!

Очаквам коментар..