Алдебаран – Пазителят
На 1 юни Слънцето изгрява в съвпад с червения звезден гигант Алдебаран. Преди 4 000 години обаче не е било така. Ярката звезда се е скривала в лъчите на изгряващото Слънце на 22 март и с това е отбелязвала Пролетното равноденствие. Тогава обаче заради земната прецесия на полюса е била Алфа Драконис от съзвездието Дракон.
Алдебаран е една от най-важните за човешкото съзнание звезди на нощното небе. От едно страна това е така, защото тя е сред най-ярките – 14та по яркост, с радиус 43 пъти по-голям от този на Слънцето, а яркостта ѝ е 425 пъти по-голяма от неговата. Открива се относително лесно на нощното небе, защото е видима почти целогодишно, най-ясно през ноември и декември. От друга страна обаче хилядолетната й роля на равноденствена точка я прави важен знак за пространствения кръст, с който единствено е било възможно да се обозре нощното небе. Не случайно тя е наречена „кралска“ звезда, заедно с още три, с които се очертава звездното пространство, а именно – Регулус, Антарес, Фомалгаут, отбелязващи съответно лятото, есента и зимата, оито от незапомнена древност са натоварени с важната функция на „Пазители на небето“.
Ориентир за откриване на Алдебаран е Поясът на Орион. Когато спуснете по небето визуална права по посока ляво-дясно от трите звезди, лесно ще стигнете до една особено ярка и червена – това е Алдебаран. Намира се в очертанията на съзвездието Бик и представлява огромното му ляво око.
Интересна е етимологията на името „алдебаран“ – в превод от арабски език означава „Идващият след“. Кой е обаче този, който върви пред него? Това са звездният куб Плеяди, прекрасните дъщери на Атлас, носителките на съвършената невинност, изящество, хармония и красота. Всеки обаче, който разпознае на нощното небе очертанията на разярения бик с кървясало око ще забележи, че Плеяди се разполагат по неговия гръб, а той, Бикът, е обърнат обратно на часовниковата стрелка и сякаш пристъпва назад. Т.е. оказва се, че Бикът пази Плеяди като защитник, бодигард, от кого обаче? Ами от настъпващият Орион, Героят, който иска да покори съвършената красота, но явно все още не е готов за нея. И както във всички приказки има препятствия, така и в тази, поднебесната, голямото препятствие, границата, Пазителят е Алдебаран. Всеки, който иска да постигне целта си, ще трябва да намери начин да се справи с неговата необуздана ярост и да го укроти. Всеки може да опита, но не всеки ще успее, защото са нужни сили, ловкост и смелост като на богочовека Херкулес, който единствен успява да укроти белия критски бик и да го поднесе в жертва на Аполон, което се случва в седмия подвиг на Херкулес, т.е. при есенното равноденствие.
Когато Алдебаран изгрее на Асцендента и в съвпад със Слънцето, това е звезден знак за прилив на героични сили и невероятна издръжливост, които награждават героя с успехи, плодове, богатство. Те обаче не се постигат веднага, а след време, а пътят към тях е осеян с изпитания, които могат да доведат до лишения, болести, пререкания, загуби, дори опасност от смърт. Знакът на Алдебаран изисква будност и готовност за всякакви препятствия и съзнанието, че съвършенството е стремеж на волята, ума и сърцето, а плодовете му не са материални, а духовни и съответно принадлежат не на света, а изискват да ги поднесем пред олтара на Аполон, т.е. пред Бог.