2 юли 2019г.

Вече сме в коридора на затъмненията, искаме или не искаме това. Предстои ни да учим закона на стеснението, от старчета да се превърнем в деца, товарите и багажите да захвърлим, пред пространството голи и малки да застанем, до степен на житно зърно да се смалим и съзнателно да се изберем да се обновим. Ще успеем ли кармичните възли да разплетем обаче и напред да продължим – ще зависи от смирението ни през следващите дни.

На 2.07. късно вечерта Луната ще се обнови в Рак, но толкова зрелищно, че чак Слънцето напълно ще затъмни. После пътя си безмълвно ще продължи, но след две седмици, на 16 юни, когато се напълни и зряла влезе в Козирог, тогава пък Слънцето ще я скрие, сякаш видимо ще се опита да я подчини.

Още днес ще пусна в мрежата новото си видео за коридора на юлските затъмнения с разяснение защо ги считаме за кармични, в което подробно извеждам основните теми, които ще активират те.

Тук обаче само искам да припомня за звездолюбивите неастролози, че Слънчевото затъмнение, което ще се случи днес, е всъщнст Новолуние, а Лунното затъмнение е фазата Пълнолуние, които обаче се случват много близо до едни невидими небесни точки, в които се пресичат Лунната орбита и плоскостта на еклиптиката – видимият път на Слънцето.

Лунните възли, които са видими само при затъмнения, не са небесни тела, и съответно не произвеждат никаква енергия. В Пространството обаче, видимо и невидимо, енергията е в постоянно движение. За съзнателните светове, тези различните от хаоса, това движение се подчинява на окултните закони на разширение и стеснение и неизменно води до развитие. Етапите на това развитие се съизмерват в цикли,  повечето от които са космически и са толкова необозрими, че са невъзможни за възприемане от човешкото съзнание. Има обаче и такива цикли, които ние земляните също ползваме и отчитаме, като за адаптация сме ги ограничили до нивото на своето съзнание чрез фактора – време.

И ако новолунията и пълнолунията, които можем да наблюдаваме в рамките на всеки лунен месец, са пряко свързани с битовите обстоятелства с отношенията в обикновения ни живот, то затъмненията бележат един невидим, повтарящ се  приблизително на 18 земни години цикъл на движение на човешката душа по пътя, през който съзнанието укрепва и се развива, за да  изгради устойчив вътрешен център в нас.

Специфичното при циклите на затъмненията обаче е, че те задвижват, свързват, даже събуждат невидими процеси, в които душата е придобила известна опитност без съзнанието да отчита това, доколкото тази опитност може да е подформата на таланти, успехи, но може би грешки, направени не само в тоя, но и в предишни животи и в този смисъл сега съзнанието да трябва уж случайно, като изневиделица да се фокусира в тях.

В този смисъл затъмненията са натоварени с огромна доза неизбежност, защото бележат подходящи условия за решаване на определени задачи, които ако не се развият сега, ще трябва да се чакат подобни условия чак след 18 години, когато обаче и съзнанието ще е променено и енергията поизчерпана и съответно ще е още по-трудно въпросите правилно да се решат.

И се случва така, че колкото и да се съпротивляваме, именно по затъмнения се случват критични ситуации по темите, които засягат те, настъпва край на отношения, които са се държали на магия, променят се невъзвратимо обстоятелства, а често дори животът стига своя край.

Тези страховити на пръв поглед проявления обаче ни най-малко не бива да се възприемат безнадеждно и драматично, защото те са просто звездно предупреждение, че вече е време да се променим, нещо да платим, друго да коригираме, да осъзнаем, че има първопричини и обстоятелства, пред които е нужно да се смирим.

Важно е да подчертая, че сигналната ракета на затъмнението, която сме видели и сме осъзнали че е за нас, не се изчерпва с действия за един ден или месец, а обикновено показва посока за промяна настройката към определена тема, която е нужно да се осъществява старателно поне година и половина напред, грубо докато възлите не влезат в следващия знак. И ако сме видели сигналната ракета, но сме решили, че не, тя не е за нас, то тогава да не се изненадваме, че небесата ще ни обстрелват с файерверки от затрудняващи и фатални обстоятелства, с които ако не растем, със сигурност ще паднем, ще се сринем, а може и да останем без енергия, без дъх.

Всяко затъмнение влачи след себе си невидима котва от кармични обвързаности, това обаче е с подчертан кармичен интензитет, който ще е особено поляризиран през целия коридор на затъмненията.

Вниманието максимално ще се стесни между теми, засягащи зоните, в които са лунните възли, а именно Рак и Козирог, което означава, че в никакъв случай не бива да избягваме теми, свързани с деца и родители, с партньори и работодатели, да не игнорираме необходиността от разчупване на рутината, да се заслушваме във воплите на интуицията и спонтанността. Болезнената тема за нашата идентичност, за същността под формата, импулсът да сме естествени като деца, обновени, преродени, ще е изключително мощен, но все още ще е само проявление, не и резултат.

Резултатът има шанс да се формира, но след време, ако сега успеем импулса да уловим, да го опитомим и нежно, щадящо и с търпение да го адаптираме в социалния и личния ни живот.

Да бъдем кротки днес и изключително предпазливи нервичките си да не изпуснем, импулсът да не проспим. Да приемаме всичко с изненада, без критика, без осъждане, все едно е ново. Да се опитаме да погледнем на света като за първи път. Това, което ни хареса при първо впечатление, то е нашето. Другото да го оставим зад гърба.

Пожелавам търпеливо съзецание в коридора на затъмненията.

Очаквам коментар…