28 юли 2020г.

Напред и нагоре да вървим днес, мотивират ни звездите, пред мечтите да не издигаме стени, обяснение – защо не можем, да не търсим, да чукаме, да пробваме, да искаме, а то, най-благоприятното за нас, скоро ще се прояви, но внимание, може би като изкушение, като пречка, като мираж.

На 28.07. Луната посрещна изгрева в Скорпион, и понеже днес е вторник, марсов ден, така още по-осезаемо подкрепи офицера на Зодиака – Марс.

Активност, решителност и неотстъпчивост в желанията и действията ще подкрепят звездите днес и ни обещанат ярък, мъжки ден. И тук обаче е заложена ядката на избора, който всеки ще прави сам, а именно в готовността за действие, и най-вече в осъзнатостта.

Накратко ще осветя по-общата звездна ситуация, за да обясня, защо е важно днес да следваме импулса и да не задушаваме активността.

Много от приятелите на Астродневник вече знаят, че годината 2020 е преходна и подготвителна за един нов не само социален и политически, но и екзистенциален период, през който съзнанието активно ще се индивидуализира, а заедно с това ще се развиват нови сетивности, възприятията ще се задълбочават, уменията ни да трансформираме различните енергии ще укрепват, все по- естествена ще е връзката с Пространството и заобикалящия ни свят на всички астрални нива.

За сме подготвени за новото водолейско време обаче, преди всичко ще е нужно да изучим думичката „свобода“, да я опознаем през противополжната й страна на ограничението, затвора, карантината, за да постигнем опитността, че истината е точно по средата на противоречието, а именно в дистанцията между едната и другата страна. И когато осъзнаем, че личната свобода не е на всяка цена, че за нея не се минава през трупове, че тя не може да е точка на баланс, ако е съградена върху отнетото право от другата страна, чак тогава ще насочим поглед нагоре, там, където двете крайности се виждат ясно, и откъдето можем да спуснем пенпендикуляр към средата между тях.

Как обаче в живота да разберем до къде се простира правото ни на избор, и кога активността ни отнема свобода? Една сочна поморийска праскова ми даде отговор на този всемирен въпрос. Получих я като мил дар за изпът от приятели, но вчера цял ден съм я подхвърляла из чантата си и чак днес сутринта реших да си я изям. Естествено, че се беше посмачкала и даже разтекла, но изглеждаше толкова вкусна, че не можах да и устоя. И тогава си помислих, че нашият земен свят, а и всеки от нас всъщност е като тази праскова, цъфти, връзва, плодът се появява с жожа и неоформена сърцевина – също както го показва астрологията, където кожата е Сатурн, а сърцевината е Рак. Прасковата обаче си има конкретно предназначение, с нивото си на осъзнатост е най-щастлива, ако я харесат, ако и се насладят, ако приемат жизнената й енергия, както се случва в един определен етап – по Лъва. Защото, ако това не се случи, вътрешните процеси продължават, сочната сърцевина се превръща на сироп, а кожата вече не е в състояние да я задържи. След още някое време и кожата ферментира, както се случват процесите във Водолей, а сладостта изтича и се смесва с други ферментирали същности, които се събират в Бирите и безбрежността.

И така, има един определен момент, в който можем да изядем сочната праскова, и то така, че и тя да е изпълнила жертвоготната си мисия и зареди със живителния сок, произведен от нея и слънчевите лъчи. Но можем и да не я изядем, да я оставим да изгние, да я изхвърлим на прасетата, ресурсите и възможностите да не ги употребим. Този избир зависи най-вече от самосъзнанието за личното ни предназначение в системата на света.

Такива избори на активност предстоят и пред нас в слеващите дни, подсказват ни звездите. Марс, който все още е най-висока планета, т.е. в кулминация при изгрева, вече пълзи през сянката си, която след през септември и октомври с ретроградността си отново ще освети.

Делата, които предприемаме сега, са само начало, ограждащи реперни зони на нова територия за емоциите и мисълта, която в следващите месеци ще доказва способността си да устои.

Това, което предприемаме сега, е важен знак за намеренията ни да се променим, категорични са звездите. Ето защо е важно да чукаме, да пробваме, и пак и пак, докато намерим отговор на въпросите си, докато не усетим сладостта получаването и на даването, докато не постигнем щастие с личното си себеотдаване, след което виждаме, че се поражда светлина и нов живот.

Пожелавам най-вкусните праскови да осладят горещия ден!

Очаквам коментар…