13 август 2020г.

На индивидуалния подход да заложим и днес, категорични са зездите. С високо ниво на концентрация, с реалистичен поглед към пречката, на която работата й е да ни ограничи, с допускане на проблема и даже грешката, днес смелостта и риска могат да дадат живот и на най-смелите мечти.
На 13.08. намаляващата Луна започна деня в игра с Хиадите, звездните щерки на Атлас, които древните астролози наричат още „дъждовните звезди“, което значи, че днес е добре да си носим чадър или поне, че ще захладни. И би било добре да е така, доколкото напрежението, което разпъваше през последните дни ума, ще получи естествена доза отпускане и ще подпомогне рационалния подход към света. Вижда му се края обаче на „пиленето на нервичките“ и от още един звезден факт – днес квадратурата на Меркурий и Уран вече се разпадна, което значи, че външните условия вече няма да са толкова шокови или просто съзнанието ни вече е свикнало с тях.
Уран обаче все още е стационарен, предупреждава звездната карта и така ще е още няколко дни, което означава, че нищо, което вече сме задвижили, няма да се промени, напротив, промените ще се задълбочават, а външните условия ще се усещат като разрушение, като натрапчива изненада, като непоискано зло.
И сега е добро време да си припомним първия подвиг на Херкулес, полубога, син на Зевс и земна царица, който Хера, от ревност наказала с непосилни за човек изпитания, с надеждата да бъде унищожен конкурента на сина й за властта. Едно от изпитанията на героя е залавянето на Немейския Лъв, което някои изследователи не случайно съотнасят със зодиакалния знак Лъв и качествата на Пети дом. Митът на първо четене е с обикновен приказен сюжет, който разказва, че жителите на град Немея страдали от нападението на един освирепял Лъв, който опустошавал всичко живо по пътя си. Задачата на Херкулес била да убие звяра и да принесе кожата му на боговете. Историята разказва, че даже и за боговете това било непосилна задача, ето защо те го отрупвали с оръжия, които да помогнат смелия му поход. Херкулес обаче отказал даровете и влязал в гората да търси лъва единствено със своята сопа в ръце. Открил с търпение и ловкост следите на Лъва, заклещил го в една пещера, смалил се, притихнал и когато той скочил, Херкулес с голи ръце го хванал за гушата и го удушил.
Този подвиг си има и много дълбоко езотерично тълкуване, което изпълва с особено съдържание представата за смелост и сила. Митът показва, че силата не е във външните оръжия, не е в условията, а в преодоляването на страха. Когато съзнанието се събере и разчита само на себе си, тогава то става сила, която е вътре в нас. Има и още нещо важно ни учи мита, когато няма страх, звярът не може да те надуши, нещо повече, самият той, чудовището, се смалява пред вътрешната сила и отстъпва назад.
Силата е в нас – този лайтмотив ще припяват и днес звездите. Слънцето все още е в апекса на Йод и ако знаем какво искаме, не е нужно да търсим помощ от вън, просто трябва да действаме, разумно и без страх.
Да не се спираме пред страховете си, но и да не се опияняваме от бойния зов. Да приемем предизвикателството и да си знаем, че победата зависи от двете ни ръце.
Пожелавам спорен ден!
Очаквам коментар…