15 август 2020г.

За милост ни се молят днес звездите, за състрадание към болката на чуждото сърце, за търпение да изслушаме другия, да успокоим, да погалим, да утешим, вместо да драснем клечката и всичко да възпламеним.
На 15.08. в Богородичния ден, Луната вече твърде немощна, се добра преди изгрев до Северния си възел, след което се потопи на хладно вкъщи, в Рак, сгуши се кротко до емоционалната Венера и се приготви да чуе съкровените истории на целия свят.
„Всичко е Любов“…, ще припяват днес звездите, има майчина ръка, която всеки ще приюти, нежни думи, от които и сълзите спират, кротка благост, която лекува болката, дава подкрепа, вдъхва живот.
Ще ви обърна внимание на неслучайната езотерична синхроничност, с която звездните енергии подчертават днешния празничен ден. Луната и Венера са в съвпад в зоната на Северния лунен възел, а Слънцето в съвпад с Меркурий е на върха на Божий пръст, в основата на който са Юпитер и Нептун.
За да ви синхронизирам с потока си от мисли, ще припомня, че в окултизма женското начало се свързва с пасивния принцип, с постоянството, с търпението, с покоя, като всичко това включва и непрекъснат процес на работа с добродетели, с правда, с истина, с Любовта. Пасивният принцип е съдът, утробата, пещерата, в която се поражда всичко годно за живот, ето защо тя трябва да е чиста отвътре и външно адаптивна към всички общи условия, защото нейното предназначение е семето да пусне корен, сетне да прорасне и да даде плод.
В астрологията женските, магнетични принципи се свързват с Луна и Венера в личен план, но и невидимият магнетичен фон, на който абсолютно всички процеси се развиват, се създава от Нептун.
За да не се отвличам обаче от безкрайната тема, която опасно може мисълта ми да разводни, ще концентрирам мисълта си върху факта, че пасивният, женски принцип, най-ярко се проявява в живота като емоции, които от своя страна се превръщат в желания, в страсти, в страхове. И понеже живеем в полярен свят именно те, емоциите ни водят до постъпки, които нараняват, обиждат, осакатяват, т.е. сеят омраза, трупат карма, посяват това, което ние хората наричаме грехове.
И се оказва така обаче, че женската енергия, която е пасивната, всъщност именно тя трудно може да бъде овладяна, трудно можем да се сдържим, да изтърпим, защото боли, а въображението ни вкарва във филми, с които си мислим, че така ще е винаги, че никой не ни разбира, че няма кой да помогне, да ни утеши.
Има койт да чуе болката ни, има кой да ни помогне, път да ни покаже, но ще е важно самите ние да се успокоим, нашепват звездите, и божествената Любов с образа на Великата майка да се доверим.
Такъв ден е днес, в който в ръцете на висшата благодет ще е важно да се отпуснем, да поискаме помощ , но и ние така, ако ни поискат, да дадем, сърцета си за душицата за до нас да отворим, да чуем, да утешим, както се надяваме че и божията майка ще стори това с нас.
Благ е денят – да не го цапаме с поход, жестокост, лъжа, гняв!
Пожелавам Вярата живота да спаси!
Очаквам коментар…