17 декември 2020г.
С бясна скорост се завъртяха стрелките на часовника от днес, предупреждават звездите, детайлите като стъклени топчета вече подскачат, щумуват ума, сетне въображението и в миг, като мъниста, се разпиляват навред. Как да подредим мислите си, а сетне и последователността на действията си, защо обичайната програма не се вписва в дневния ред, ние ли подлудяваме или другите не са в час, какво става, какво не е наред? С ей такива безобразно криви въпроси за времето и пространството пристъпваме в епохата на новия ред.
На 17.12. , четвъртък, юпитериански ден, Сатурн, господарят на времето, влезе в първия градус на Водолей и предупреди, че две години и половина ще остане там. Сатурн е много силен във Водолей, това е известно на всеки начинаещ астролог, защото той там е на трон. Само че, ако в Козирог той концентрира силата си във външната форма, в йерархията, в съграждането на закони и правила за устойчивост на държавното скеле, то във Водолей ще се грижи за малките форми, за спойка на маргиналиите, за мобилните структури, които се опитват да се измъкнат от Закона, ще иска да слепи всичко, за да го контролира, като фуга в системата, като хоросан.
Когато Сатурн влезе в полето на Водолея, той концентрира Съзнанието към действия, които е наложително да съберат парчетата от старата структура и да укрепят новия ред. Какво имам предвид. Понеже Сатурн е първи управител на Козирог, когато той символично се завръща на 29 години в своя дом той започва да гради къщата си отново и ако се окаже, че конструкцията е паянтова, съответно я руши до основи или ако няма ресурс я пооправя оттук от там.
И понеже новите условия все още не са готови, не му е дошло времето за генерални промени, то през последните две години и половина, докато Сатурн беше в Козирог, той се опита точно и това да направи, да поочука, да подпре, да закърпи старата система, като за всеки случай вместо да подмени прозорците,защото конструкцията няма да издържи, той ги зазида с дъски. Така поне конструкцията да издржи до времената на пълна промяна, която окончателно ще се осъществи, но до седем години, не и преди.
Сега обаче, когато Сатурн вече е Водолей, той ще се опита да слепи нападалите парчета, да замаже фугите, да запълни пукнатините с кръпки от нов хоросан.
За да можете и сами да да се досетите, които са люспите, които Сатурн ще се опитва да споява, или по модерному казано, с които бъгове ще се бори и кои маргиналии ще иска да подчини, ще ви припомня някои от основните процеси, които пак Сатурн задвижи в полето на водолея, само че преди 29 години, когато току що бе направил съвпада си с Уран, управител на Водолея, т.е. когато Сатурн работеше с нов материал.
Та в периода 1991 – 1993 година се случват няколко важни неща, наречени „демократични“, т.е. възприемат се за свобода:
- Обединението на Германия – де юре
- Приема се Конституцията на България
- Разпадане на Съветския съюз
- Приключва Студената война
- Създаване на Европейския съюз с договора от Маастрихт, 7.02.1992
- Интернет навлиза на пазара с търговски компании. Той обаче е създаден по поръчка на американското провителство още през 60те год., когато Сатурн отново е във Водолей.
Всички тези процеси са пряко свързани с изграждане скелето на нов глобален ред, със закони и правила, които се подчиняват на едно могъщо централно управление, което затваря Духа в един огромен казан, в който благинките, наречени свободи и изконно право, са позволени, даже защитени, но в рамките на огромния казан. Да обаче, понеже Духът е шило, което в торба не стои, през целия този период той търси пролуки, опитва се първо да се адаптира, сетне вярва, че нещо може да промени, после пък решава, че за да запази веруюто, ще се наложи да се децентрализира, и понеже пази жива връзката с Божественото начало, да изчака благоприятни условия, при които казанът от собствената си корозия ще се разруши.
Такъв процес на социална корозия ще се опитва да спаси сега Сатурн, докато е във Водолей. А това означава, ще ставаме свидетели на все повече рестрикции от страна на стария ред, който за съжаление все повече няма да се справя със собствената си система, която ще се оказва нестабилна за бъгове, вируси, атентатори от всякакъв род.
Сътветно на мушката на Сатурн ще бъдат водолейските продукти, произведени от девиза – свобода, равенство, братство, които ще трябва да минат под общ контрол. Това няма да се хареса на свободния дух, разбира се, освен ако не се зарази със страх, оръдие, което е патент на Сатурн.
Дали Сатурн ще успее да укрепи старата форма – ще разбере този, който не го е страх. Но и този, който се довери на Юпитер и новото време и е твърде убеден, че ново вино не се налива в стари мехове, защо течността отвътре ще раздуе кожуха и всичко ще изтече.
Старото и Новото са във велика битка, в която ще победи Новото, така е била винаги, така ще е и сега. Важният резултат обаче не е да се спечели битката по хоризонтала, което ще значи интелекът да победи, но ще е важно а Духът да се въздигне до Божественото начало и така материята с Любов да се одухотвори.
Именно това ще стане възможно благодарение на новите малки структури, които ще се децентрализират от гигантската система точно благодарение на ограниченията на Сатурн във Водолей.
Пожелавам мъдра адаптация към „благинките“ на разпадащия се ред!
Очаквам коментар…