16 декември 2020г.

С надежда, но ялова, се пръкна новата Луна, предупреждават звездите. С аплаузи и фойерверги я приветства целия материален свят, вулканът Етна даже изригна, очите се обърнаха нагоре, към висините, където обаче все още е само мъгла. Как да задържим радостта към това, което чувстваме, но не виждаме, да се признаем ли за победени и да се свием при първия фал-старт или огледаме внинателно стената за пробойни и да търсим начин да преминем през тях. На такъв нов синтезен подход ще ни учат звездите от днес.

На 16.12. Луната, която с небесна експлозия се роди в Стрелец, сега се завря в сивата материя на Козирога, с добрите намерения да я опитоми, да я одухотвори. Още първия ден след новото си раждане обаче оптимистичния й заряд се сбъска с непробиваемите стени на Сатурн, Юпитер и Плутон.

Тежка е енергията на днешния ден, предупреждават звездите. Ще имаме импулс за начало, ще сме уверени, че повече не може така, но нещо необяснимо, невидимо, може да е само в подсъзнанието, ще ни спира, с вериги ще ни дърпа, ще ни посреща със заключени врати. И е възможно лесно да губим мотивация, да се отказваме да действаме, да махаме с ръка, защото той живота така или иначе си върви. Всяко повтаряне на рутината и влизане в потока на инерцията обаче вече ни задушава, идва ни да крещим.

Днес да не прибързваме с изводите, съветват ни звездите. Това, което усещаме, или пък виждаме със собствените си очи, не е това, в което ще се превърне, просто защото сега и времета, а и простронството се мени.

Венера вече е в Стрелец и ще отвори списъка със желания, предупреждават звездите и понеже Марс също е в огнен знак, а е и в тригон с Меркурий, то е възможно като Амозонки желанията ни се щурмуват магазините, да разтворят портфейлите, да раздвижат пръстите и да харчат без ред.

И не че не е време за подаръци, само че капризът може да ни дойде в повече, а неуспехът да ни раздразни и да си влезнем в инерцията на пук.

Сега се установяват условия за дългосрочни планове, подсказват звездите, ето защо битувизмите ще ни дразнят, ще ни се струва сив и скучен света. Така ще е обаче единствено, ако не излизаме от къщи, ако не се делим от  комфорта си, ако не пробваме, ако не помечтаем, ако не опитаме и по друг начин, ако не полюбопитстваме за обратната страна.

Ако днес сме стегнати в менгемето на сивотата, това не означава, че и утре ще е така. Да си свършим днес работата без да се ядосваме, че не ни стига време за утрешната свобода. А утре, когато Луната стигне зоната на Водолея, тогава имаме възможност, но от нас ще зависи да си сложим криле и да опитаме да полетим. Защото ако се получи, тогава ще разберем, какво е свобода.

Пожелавам топла сряда!

Очаквам коментар…