Новолуние в Скорпион пренастройва представите за грижата и отговорността

С могъщ трансформационен заряд ще изпълни Астрала скорпионското Новолуние на 7 ноември. Дуалистичната му природа започнатите процеси със сигурност ще ускори, ще ги направи в пъти по – интензивни, външно  драматични, и вероятно ще разцепи изборите на две, между бяло и черно. Само така ще прогледнем в настоящето, че всъщност е нужно да решим, старото да оставим, към новото да се устремим.

Някак по-леко ще ни става след Новолунието, обещават звездите. Нещо като че ли ще се роди, ще ни облекчи, товар ще смъкнем от плещите, това, което беше неясно, смътно, с ярка светлина може да се прояви.

Но защо не можем от сърце да се зарадваме? Защо ни се струва, че макар миналото да е назад, грижите около новороденото тепърва започват, трудното май предстои!

Звездната чаша отново е наполовина пълна, или пък наполовина празна, посочва звездната карта, като зоната на компенсация е точно в сърцето на зодиакалния знак Рак.  Тези, които са изгледали първо ниво на курса Астрология за начинаещи на сайта www.astromedia.bg вече знаят, чашата е знак за огромно енергийно напрежение, което изначално ще ни кара да се люшкаме между пълно и празно, да се опитваме да балансираме между едното и другото и дас е опитваме да компенсираме празната зона с нещо друго, именно такова, което считаме че може ситуацията да промени.

Новата Луна ще се пръкне от напрежението между Уран и ретроградна Венера, посочва звездната карта, т.е. от желанието за осъществяване на мечта, която да трансформира старото, но до руини, в съвсем нов порядък и хармония да го претвори. Тази в огромна степен романтична мотивация за промяна ще се опитва да разреши напрежението с инструментите на Козирог и Рак, което значи, че чувството за товар, за свръх отговорност, за хладен ред, без милост и жал, ще търсим начини да компенсираме с нужда от разбиране, грижа, помощ, нуждата от истинска храна, не само за тялото, но и за сърцето, ума, а и за душата или поне да си обещаем, че новото, което сега заченем, него именно ще отгледаме с Любов.

И с помощта на кармичният сентагон на  скорпионско новолуние с Марс във Водолей, волята ни ще е нащрек за революция, за започване на чисто, абсолютно непримирима към това, което вече се руши и не може да се спаси, изпълнена със свежи сили света да промени, но все пак по щадящ, начин с разумни средтва, съобразени с чувството за отговорност, грижа дълг.

Все  по – отговорни ще ставаме след Новолунието, подсказват звездите и с мотивация бъдеще да организираме,  зародишът да защитим, да му помогнем да се адаптира към условията и след време като индивидуалност да се прояви.

На физически план обаче преди всичко много ще ни се иска някой за нас да се погрижи, да ни подаде ръка, товарът си да споделим, ще искаме да се погрижим, но и на нас да ни подадат ръка.

Макар и да ни струва чудо, това именно може да ни се случва все по-често, ако се доверим на милосърдието, породено от тригона на новолунието с Нептун. Може би, ако първи подадаем ръка, ако помолим за помощ, ако почукаме на вратата на врага, ако споделим отговорността със съзнанието, че това ще ни забави във времето, но ще даде шанс на другия да влезе в крак, ако срежем веригите на парньора и му дадем свобода, може би ще прогледнем, че отговорността не е затвор, а свободен избор, разумен шанс.

Днес грижата да не подменяме с отговорността – е звездият съвет, да не компенсираме адаптацията с избиране зоната на комфорт, да не бързаме работата да подменяме, ако празнотата е емозионална, ако сърцето се нуждае от любов.

Защото  може да се окаже, че не е нужно с партньора да се разделяме, а просто да си кажем болката, да споделим, че не е нужно работа да напускаме като компенсанция просто защото нещо искаме да сменим, защото всъщност ще става все по-ясно, че това, което боли, е именно мястото, в което нещо трябва да променим, но това няма да стане като отрежем клон, на който стоим.

Днес поривът за трансформация да последваме, нещо в гледната точка, в начина на взаимодействие да променим и да не губим вяра, че даже и да има болка, то тя е за добро.

текст: Антоанета Салфидж