Внимание! Ретроградна Венера! Пазете се от интриги в любовта

На 584/6 дни Венера се връща назад за 40 дни.   Енергията на тази сравнително близка до Земята планета пряко влияе на нашите емоции, определя способностите ни да оценяваме, да правим личен избор, да остойностяваме жестове, морални и етични норми, факти, предмети, да работим с пари. Не случайно често Венера се припознава като малефактор на богатството и умението да се правят пари.

Когато планетата се приближи по орбитата си максимално близко до Земята обаче, за нас  тя изглежда като че се връща назад. През този период влиянието и е най-силно и често разстойва   невидимият морален и естетически кантар у всеки един от нас,  сменя наклона на везните, хиберболизира всеки емоционален аспект. Астролозите отдавна познават това явление и въпреки че ясно отчитат неговата чисто оптическа, а не физическа природа, те му отдават изключително важно значение в цялостния  цикъл на планетата.

Мезоамериканската гледна точка

Още маите и ацтеките преди хиляди години отдават в своя календар  ключова роля на ретрограданата фаза  на Венера. Древните цивилизации са приемали този етап  за изключително опасен, в който примитивната женска богиня е показвала най-жестоката си даже кръвожадна визия, превръщала се е в дивачка и войн, отстояващ  безмилостно  страстните си нужди и желания. В нейна чест се организирали военни паради и нощни ритуали, изпълнени с  вакханалии , безпаметни пиршества  с неограничаван секс. Мезоамериканската гледна точка към емоционалността, страстта и реализацията на женското начало със сигурност има дълбока философска и митологична основа. В тази статия обаче предпочитам да насоча вниманието към европейския естетически и културен модел, който предопределя и формира ценностната система на съвременния евро-американец.

Архетипът на гръцката Афродита , трансформиран в римската Венера

В древногръцкия митологичен пантеон Афродита заема изключително високо място, защото е дете на самите първобогове – Уран – небето и Гея – земята. С тази разлика обаче, че е плод на „ужасно“ криминално деяние. Според легендата, поне една от най-известните, богът на небето Уран всяка нощ се съвукуплявал с жена си Гея – земята. От половия им акт обаче неизменно се раждали … чудовища. Уран, от позицията на своя висок небесен идеал , съвсем не харесвал отрочетата си и насилствено ги връщал в утробата на жена си. Един ден обаче на Земята – Гея и писнало и помолила любимия си син Сатурн да премахне половия член на баща си и така насилствения оплождащ акт да приключи. Сатурн като верен син на майка си, изпълнил молбата. Една нощ тайно влязъл в любовното  ложе на родителите си и точно след половия акт съсякъл мъжкото достойнство на своя небесен баща. И… когато половият член на Уран паднал в морето, семето му се разпръснало, превърнало се на пяна, от която именно се родила божествената  Афродита. Така несравнимата красавица се оказва с двама бащи – божествени, но коренно различни – Уран – вседържец на небесния идел и най-възвишените естетически ценности и Сатурн – пазител на земния закон, морала, правилата и нормите сред човеците. Двойствената природа на любовта още по-отчетливо се представя от  архетипното съзнание на древните гърци чрез  разчленяването на образа на богинята: на Афродита Урания и Афродита Пандемос. Първата според древните представи била интелигентна и духовна и сплитала душите, пише Платон Паузаний, а Пандемос, по-младата, родена от единението на мъжкото и женското начало, била ангажирана единствено със сексуалното, физическо и чувствено единство. Това разграничаване на платоническа и плътска любов и днес работи като изключително мощен архетип, формиращ моралните и етични ценности на модерното цивилизационно съзнание.

Във всеки хороскоп има Венера. За всеки човек  моралните ценности и материалните притежания са определящи за маниера  на поведение, целеполагането, житейските норми, на които се подчинява или идеалите, за които е готов да дари сърцето или пък душата си. При всеки човек обаче везните на Венера са наклонени в различна посока в зависимост от множество астрологични фактори. По-важното в случая е, че когато Венера се обърне и тръгне назад макар и само като зрителна илюзия,  невидимият морален и естетически кантар у всеки един от нас, също сменя тежестта и своя наклон.

Цикълът на ретроградна Венера и Златното сечение

Венера влиза в ретрограден цикъл на всеки 584/6 дни като ретроградността й в един и същи знак се повтаря точно през 8 години. Астролозите отдавна са забелязали, че точката на стационарност на планетата , т.е. деня, в който тя спира, за да тръгне обратно, отстои точно на 72 градуса от предходния цикъл, считано според 365-градусовата дъга на хороскопа. В продължение на 8 години планетата прави  5 ретроградни цикли, точките на които ако се свържат, образуват прочутата 5-лъчева фигура пентаграм. Редица окултни школи от най-древни времена издигат на пиедестал петицата или петия елемент с твърдото убеждение, че именно той е вътъка на нещата, на онази невидима, мистична и магическа сплав, която прави отделните елементи да заработят, но не просто като едно цяло, а като единство на материя и дух. Най-широка популярност в класическото културно съзнание получава ретроградния цикъл на Венера, представен от Леонардо да Винчи. Пресъздадената от него Звезда на човека става известна като модел на Златното сечение в изкуството. Нека припомня, че Златното сечение е ирационална пропорция, която е равна на разделянето на една права линия на две неравни части така, че съотношението между цялата линия и голямата част е същото като на по-голямата част към малката. Тази естетическа стойност, прилагана още в евклидовата геометрия, си има уникални първообрази в природата, най-простият сред които е черупката на рака, която нараства по логаритмична спирала, но без да променя формата си. Макрокосмическият праобраз на този феномен вероятно е нашият Млечен път, спираловидната галактика, която нараства без да променя формата си, следвайки божествения порядък на нещата.

Когато Венера спира за  определен цикъл, тя активира Златното сечение като резонира във всичките пет точки, отстоящи на  72 градуса една от друга по целия Зодиак. В този момент се осъществява мощен контакт с творческия принцип на пространството. Идеали, критерии и ценности не просто се преобръщат, а сякаш се пускат в центрофугата на божествения безпорядък, за да се изчистят от петната на заблуждението, да се изкъпят и подготвят за нов естествен ред. Стартира се мощен ирационален процес, при който е възможно силното въображение неистово  да пожелае да намери физическа реализация, завишените морални критерии на Венера Урания да се сгромолясат в собствената си прах, прозряли профанната среда, която ги заобикаля, или пък жизнената и ненаситна сластоугодничка Венера Пандемос да се влюби искрено и всеотдайно в своя нов Адонис.

Антоанета Салфидж