Лунни и Слънчеви затъмнения

Земята хвърля в пространството в противоположната страна на Слънцето конусовидна сянка, която се състои от две части. Сянката е пълна, когато в нея не проникват лъчи от Слънцето и е полусянка, когато в нея проникват лъчи от единия край на Слънцето.

Когато при пълнолуние Луната навлезе в сянката на Земята, имаме лунно затъмнение. Те протичат по следния начин. Първоначално Луната влиза в полусянката. Затъмнението от полусянката трудно се наблюдава с невъоръжено око. След това тя влиза в пълната сянка, престава да получава светлина от Слънцето и не се вижда. Имаме пълно лунно затъмнение. Понеже лъчите на Слънцето се пречупват и пречупват в земната атмосфера различно, известна червена светлина прониква и в пълната сянка и при пълно слънчево затъмнение Луната се вижда  в червеникава, кафява светлина.

Сянката на Земята е голяма. Луната преминава през нейния диаметър за около 4 часа. Понякога се наблюдават затъмнения само с полусянка. Друг път Луната не влиза напълно в полусянката и затъмнението е частично.

През годината лунно затъмнение може и да не се случи, но повече от три лунни затъмнения не може да има в една година.

Ако равнината на лунната орбита съвпадаше с равнината на еклиптиката бихме наблюдавали луннни затъмнения всеки месец.Тогава Луната в Пълнолуние би влизала в сянката на Земята.  Но понеже орбиталната ранина на Луната е наклонена към равнината на еклиптиката, в повечето случаи Луната преминава над или под сянката на Земята и лунни затъмнения не се случват.

Когато при новолуние Луната се намира в този възел от своята арбита, който е между Слънцето и Земята, се наблюдава Слънчево затъмнение – Луната скрива Слънцето или част от него. Санката на Луната е също конусовидна – полусянка и пълна сянка. Но Луната е по-малка от Земята, затова сянката й не може да покрие цялата Земя.

Пълно слънчево затъмнение може да се наблюдава само в малка зона от земната повърхност. Но понеже Луната се движи около Земята и Земята се върти около остта си и обикаля около Слънцето, тъмното петно по земната повърхност също се премества със скорост няколко стотин метра в секунда. То описва тясна и дълга ивица – ивица на пълното слънчево затъмнение, широка до 300 км.  Пълното слънчево затъмнение за дадена точка от Земята не може да трае повече от 8 мин.

Частично слънчево затъмнение може да се наблюдва в голяма зона – в диаметър да 8000 км. За големината на затъмнението се употребява величината – фаза на затъмнението.  Това е отношението на най-голямата част на диаметъра на Слънцето, който може да бъде закрит от Луната към целия диаметър.

Поради сплеснатостта на лунната орбита видимият диаметър на Луната се изменя. Когато той стане по-малък от видимия деаметъър на Слънцето, пълно слънчево затъмнение не можа да се наблюдава. Затъмнението е пръстенообразно.

Слънчевите затъмнения стават по-често от лунните.  През една година не може да има по-малко от две и повече от  пет слънчеви затъмнения. Общият брой на слънчевите и лунните затъмнения в годината не може да е повече от 7.

Последното частично слънчево затъмнение, наблюдавано от територията на България е било на 4 януари 2011г. Пълно лунно затъмнение над България е имало на 11 август 1999г. Следващо пълно слънчево затъмнение над България се очаква на 3 септември 2081 година.