Плеяди – между Змея и неродената мома
Около 20 май Слънцето изгрява в съвпад с Плеяди, седемте прекрасни сестри, дъщери на небесния бог Атлант. Само две седмици преди това обаче, на 6 май, видимите през цялата година ярки звезди стават невидими, сякаш изчезват, а времето видимо се намръщва, започват бури, опустошителни градушки, дъждове, даже снегове. И добре че има един смел герой, който дръзва да се пребори с Ламята, погълнала красавиците и да освободи Земята от мор и студ.
Каква е връзката между св. Георги, Змея, и неродената мома, защо те битуват в митологичното съзнание като символ на борбата между тъмнината и светлината, какъв ли е ключът към казаното в Библията:
„Потърсете тогова,
който прави Плеадите и Ориона,
Който обръща мрачната сянка в зора,
И помрачава деня та става нощ,
Тогова, който повиква морските води
И ги излива по лицето на земята,
Господ е името му.
Плеядите са разсеян звезден куп, разположен в непосредствена близост до съзвездието Бик от страната на Близнаци. Те от хилядолетия вълнуват човешкото съзнание, поради което присъствието им на звездното небе е дълбоко преплетено с митологията, обредите, но и физическия живот на хората. Сведения за Плеядите съществуват от най-дълбока древност. Има ги още в първия открит звезден наръчник от Вавилон, където те са записани на първо място, защото тогава, преди 4000 г. са били равноденствена точка, т.е. с тях е започвала пролетта.
В гръцката митология, която се приема за митологично лоно на съвременната цивилизация, Плеяди се свързват със Седемте прекрасни девици от свитата на Артемида, дъщери на бога на небето Атлас, които обаче постоянно били преследвани от ловеца Орион. За да ги скрият от погледа му, боговете ги направили невидими и ги прикрили на небето с небесен воал. Така и до днес Орион тича на небето след Плеядите, но те се крият от погледа му, а когато изгреят хелиакално, тогава пък той се оказва зад слънчевия щит.
Тази преразказана милиони пъти история има безброй варианти, но мен много повече ме интересува знанието за Плеядите на траките, което и до днес остава непроучено. Допускам, че именно то е основополагащо не само за техния бит и космогония, но е и смело взаимствано в последствие от гърците, които обаче интерпретират мистерийните митологеми крайно профанно и повърхностно, като ги ампутират от сакралния им и трансформиращ смисъл.
Плеяди са видими по нашите ширини през цялата година, с малко изключение, за което ще пиша след малко. Те имат едно важно положение, когато се виждат само в полунощ. През ноември са над главата на наблюдателя и в този момент поемат характеристиките на Полярната звезда (и съзвездието Голяма Мечка), стават “пъп” на нощното Небе. От април до юни пък Плеяди изчезват, не се виждат на небосвода. Хората вярвали, че в този момент звездите слизат в Долния свят (Преизподнята), където са погълнати от Хаоса, ламята – страшното чудовище. Залезът на Плеяди става случайно или не на 6 май, което е и вероятната причина за митологемата, в която Героят тръгва на битка със Змея, който през това време изпраща унищожителни градушки и неизлечими болести по хората и добитъка. Двубоят между слънчевия герой и Змея продължавал чак до началото на юни, когато съзвездието Плеяди са освободени и отново се появяват на източния небосклон.
Темата е много дълга, затова тук ще нахвърлям само детайли за размисъл. Това, че траките са се ориентирали по Плеядите няма абсолютно никакво съмнение, доколкото ямки, наподобяващи звездния куп, могат да бъдат намерени при много от известните сега мегалитни комплекси, а уникалната Куха могила край Поморие е прецизен архитектурен модел на важния за космогонията на древния свят звезден куб. Вече и сред археолозите съществува мнение, че тракийският конник „Херос“ на гръцки, или Геро на български, също е свързан с Плеядите. И по-точно с природния цикъл, при който на пролет, месец и нещо след равноденствената точка, Плеяди и Алдебаран изгряват на Хоризонта, и стават невидими, скриват се в лъчите на Слънцето. Тогава обаче започват бури, гръмотевици, дъждове, идва мор по добитъка, въобще настъпват бедствия. През това време обаче на нощното небе преди изгрев, особено ако небето е без облаци, може да се наблюдава тичащия Орион, Героя, Херос, хукнал да спасява красавиците от погълналия ги Змей.

За да придам сочност на мистификационното въображение ще вметна и още една връзка, която съзнанието прави с Плеяди, и която според мен е закодирана в българския фолклор чрез приказката за Неродената мома. Ще припомня в щрихи съдържанието й, предадено от Ран Босилек. В нея главния герой е принц, който в чието царство имало чешма на изобилието, от която текли мляко и мед. Един ден обаче до чешмата дошла старица, която се опитвала да отпие от благодатта, гребейки с черупки. Глезеният принц надменно се подиграл с възрастната жена и счупил черупките й. Тогава тя го проклела, като му казала, че ще се ожени за неродена мома. И действително се случило така, че принцът все не си харесвал девойки, тогава разбрал, че трябва а намери такава неродена мома. Но къде да я дири? Решил, че отговорът знае само Слънцето. След определени препятствия нашият герой успял да намери домът на Слънцето и неговата майка му дала три ябълки, от които излизали прекрасни девойки, които обаче искат вода, така че за да ги задържи при себе си принцът трябвало да ги освобождава единствено, ако е при кладенец. Нашият герой обаче на два пъти не послушал съвета и срязал ябълките без да има в близост вода и съответно девойките изчезвали. Останала му само една ябълка, която най-сетне разрязал, когато стигнал извор. От нея излязла невиждано красива мома, която също поискала вода и след като той я напоил, тя обещала да му стане жена. Тогава Героят казал на девойката да го изчака при кладенеца (герана -предполагам и вие правите връзката с „Геро“)докато доведе сватбарите и качил момата на високо дърво, за да не я открадне някой. През това време обаче дошла една циганка, заговорила девойката и като разбрала, че ще става царица, с хитрост я накарала да слезе от дървото, сетне я хвърлила в герана и се преоблякла с нейните дрехи. Съответно принцът дошъл със сватбарите, изненадал се, че булката му е почерняла, но все пак се оженил за нея. Следват обаче ред премеждия и странности на съдбата, които ще си припомните като прочетете приказката, но в крайна сметка духът на девойката се превърнал първо в топола, после в тресчица, после в бабино момиче, което прислужвало в царския дворец и пеело като балада своята история. И така един ден Героят се заслушал в тази песен и познал своята неродена мома. Тогава изгонил циганката и се оженил за девойката.
Защо ви припомням тази приказка ли? Защото тя прави ясна връзка с космогоничното разбиране, че красотата, която придава плод, е неродена, ако не премине през препятствия. Героят затова е герой, не защото има Его, талант и възможности, а защото тръгва на път, преминава през грешки и препятствия и се учи от тях. Както в мита за Плеядите, така и в приказката за неродената мома, красотата се скрива от погледа, за да предизвика импулса са търсене, а бялото става черно само за да изпъкне истината, но една след като е възтържествувала лъжата. Чрез геройства и грешки Героят възмъжава и опитомява егото си и една тогава е готов да оцени Момата, т.е. Любовта, която ще допринесе плод.
С тази победа на светлината над тъмнината е свързан и образа на Херос, пренесен после в св. Георги. Най-голямата битка обаче става не на външен, а на вътрешен план, защото се трансформира самия Герой, възмъжава Егото и е готов за истински подвизи.
В деня около лятното слънцестоене Плеядите започват да изгряват хелиакално, стават видими преди изгрев. Това е знак, че светлината е победила хаоса, че страстите са успокоени, че премеждията са свършили, лошото време и болестите са отминали. За мореплавателите това е било сигнал, че безпрепятствено могат да излизат в открито море.
Плеяди са неродената мома за слънчевия герой в нас, напомнят ни звездите. Те привличат с мечта за съвършенство, хармония, ефирност, талант, но ако бъдат уловени от неопитоменото Его има риск да останат без вода, което в езотеричния речник е равно на Любов или дори да бъдат хвърлени в кладенеца, неразбрания от Егото източник на сили за самия Герой.
Ето защо, когато Плеяди се скрият в лъчите на Слънцето и се изгубят от поглед това е знак, че нещо не е ясно и навън, но и в самите нас, но се пече, приготвя се, оформя се и че всяко прибързано действие крие реален риск.