Слънчева система

 

Общ преглед на слънчевата система

 

Слънчевата система включва освен Слънцето всички планети, астероиди, спътници, комети и безброй много метеоритни тела. Според отдалечеността им от Слънцето планетите са разположени в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.

В древността планети се наричали движещите се по небето (спрямо неподвижните звезди) небесни светила (от гръцката дума “планетос” – блуждаещ). Към тези “блуждаещи” били отнесени Слънцето и Луната, тъй като те също се движат спрямо неподвижните звезди.

 

Повечето планети имат спътници.

Последната от планетите – Плутон, се намира на разстояние от 40 (а.е. астрономична единица) от Слънцето. Но това не е краят на Слънчевата система, тъй като съществуват комети, които се отдалечават на много по-голямо разстояние.

Слънцето е звезда.  Звезда- това е тяло, в което протичат термоядрени процеси.

Планетите са с по-малка маса и са по-студени небесни тела, отколкото звездите. Звездите излъчват собствена светлина, а планетите не са толкова големи, за да се получи реакцията на ядрен синтез в недрата им.

 

По строеж планетите се разделят на две групи: от земен тип и газови гиганти.

 

Планети от земен тип са: Меркурий, Венера, Земя, Марс. Те имат сравнително малки размери, твърда повърхност, голяма плътност. Газови планети са : Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

 

Газовите гиганти нямат голяма плътност, съответно се въртят изключително бързо около собствената си ос (за 9, 10 часа), доколкото планетите от земната група го правят значително по- бавно – Земята за 24 часа, Меркурий за 58 земни дни, Венера за 243 дена , Марс за 24 часа.

Плутон не спада към никоя група. Той представлява вледенена метанова маса, като това е една от причините да го отрекат като планета в последните години.  Другата е, че в пространството отвъд него беше открит астероиден пояс, съответно астрономите решиха, че той е астероид, част от този пояс.

 

 

Между орбитите на Марс и Юпитер съществува участък,  в който се движат много малки тела с неправилна форма, наречени „малки планети”(планетоиди) или астероиди. Голяма част от тях се намират вътре в тази област (астероиден пояс).

 

Меркурий

Най-близката до Слънцето планета, често се крие в неговите лъчи. 28° елонгация (най- голямо отстояние от Слънцето по градуси). Има силно разредена атмосфера. Тъй като е много близък до огнения гигант, гравитационното привличане и цикълът на активност му влияе значително. За малките си размери, той има огромна маса. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, т.е. той е с най-издължена орбита като планетата има и най-малък наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Към Слънцето винаги  е обърнат с едната си страна, както и Луната, затова в едната му половина температурата е −180 , а от другата + 430°C. Меркурий е вътрешна планета, орбитата й е разположена вътре в орбитата на Земята. Поради това тя показва фази.

 

 

Венера

Тя е една от най-тайнствените планети. Въпреки, че понякога е много близко до Земята (40 милиона километра), за нейната повърхност не се знае почти нищо. Причината е в нейната плътност и облачна атмосфера, открита още от Ломоносов през 1761г. Венера има голяма отражателна способност, поради което е най-ярка на нощното небе, втора след  Луната.

Елонгация й е 48°.

Венера по размери и маса не се отличава много от Земята. Тя също е вътрешна планета спряма Земята и има фази. Въртенето около остта й обаче е необичайно за Слънчевата ни система –  в противоположната на Земята посока.

Венера и Меркурий са видими в западната част на небето веднага след залез Слънце в периода на тяхната източна елонгация. Те следват след Слънцето на небето. Тогава ги наричаме „Вечерни звезди”.

Като сутрешни  се наблюдават в източната половина на небето непосредствено преди изгрев Слънце. В моментите на съединение със Слънцето, те минават по неговия диск.

 

Ще внеса още един важен астрологически термин да премина към описание на външните планети, а именнно възли

За астролозите голямо значение има понятието “възли“. Това е пресечната точка между планетната орбита и тази на Земята. Всички планети имат възли, но Астрологията най- много работи с възлите на Луната. Планетата в градусите на  възлите се проявява най-силно. Както Луната има своите възли (мястото на пресичане еклиптиката с траекторията на Луната. За разлика от Лунните възли, възлите на планетите са много по-бавни в своето движение и се придвижват ретроградно само около един градус на всяка 100 и повече години. Поради тази причина разглеждаме планетните възли  като почти неподвижни точки в границите на Зодиака.

 

Земята е третата по ред планета в Слънчевата система. Марс и останалите планети са външни на Земята и те не показват фази.

Марс е 1,5 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото от Земята. Когато Слънцето, Земята и Марс се намират на една права линия, това се нарича противостояние. В противостояние Марс се намира на всеки 780 дни. На всеки 15 или 17 години Марс е най-близко до Земята – велико противостояние.

 

В  червеникавия Марс древните римляни виждали кръв и огън, поради което го кръстили в чест на бога на войната. Той има  2 малки спътника: Фобос (страх) и Демос (Ужас). Те се виждат само с мощен телескоп.

Външните планети изглеждат най-ярко, когато се намират на небето в противоположната на Слънцето страна. Това явление се нарича противостоене.

 

Физическите условия на Марс са много сурови – те са почти същите, каквито са на височина 15 – 20 км. Над земната повърхност. Атмосферата е много разредена, съдържа само следи от кислород. Температурата е приблизителна с 40 градуса по-ниска от тази на Земята. Денонощието на Марс е само с 40 мин. По-дълго ог земното. Поради големия наклон на остта на Марс към равнината на орбитата там също има годишни времена. Понеже годината на Марс е два пъти по-дълга от земната, годишните времена са два пъти по-продължителни от земните.

 

Големи планети.

Втората група планети – Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун са гигантски тела с малка плътност и гъста атмосфера. Те се въртят бързо около своята ос, поради което са забележимо сплеснати.

 

Юпитер

Той е най-голямата планета и изглежда по-ярък от всички звезди, освен от Венера. Той е 1300 пъти по-голям от Земята по обем, а 300 пъти по маса.  Завърта се около остта си за 9 часа и 50 мин. Подобно на Слънцето той не се върти като твърдо тяло.

Прилича на огромен, бързо движещ се балон, има дебела атмосфера, изпълнена с хелий и ядро. Планетата е заобиколена от тънък пръстен, състоящ се от отделни частици. Уникалното за него е, че той излъчва повече енергии, отколкото поглъща. Това кара учените да предполагат, че той може да се развие до звезда, по който начин ще имаме две „слънца“ в нашата слънчева система. Ако се затопли в по- голяма степен, ще разтопи ледовете на Европа, където може да се зароди живот.

 

Сатурн

Той е вторият гигант в Слънчевата система и е най-далечната от видимите планети. Той също като Юпитер е огромен многопластов балон, преминаващ постепенно от течност в газ. Динамичната му атмосфера съдържа пояси и зони. Поради бързото си движение е деформиран при полюсите както Юпитер.

Сатурн е заобиколен от ослепителни пръстени, наблюдавани още от Галилей. Всъщност това е система от три концентрични пръстена, разположени в екваториалната равнина на планетата.  И въпреки че те се разпростират на около 60 000 км, тяхната дебелина е само 15 км.

Уран и Нептун

Изглеждат като гигантски близнаци. И двете планети имат дебел слой от водородно- метанови облаци. Поради голямата си отдалеченост от Земята за тях малко е известно.

 

Уран е първата от външните планети, открита с помощта на телескоп. През 1781 г. в Англия го открива музикантът Уилям Хершел. Първоначално са го нарекли в чест на английския крал Джордж III, но после е прекръстен на името на древноримския Бог Уран- господар на небето.

Максималната му звездна величина е повече от 5,7 и гледан през телескоп  изглежда като неголям диск, понякога осветен в зелена светлина.

Ъгълът между равнината на екватора на Уран и екватора му е уникален, тъй като е равен на 98°(оста му е разположена почти хоризонтално, гледано от Земята). Движейки се около Слънцето, той като че ли лежи настрани. Около своята ос се движи в обратна посока(като Венера).

 

Откриването на Нептун е било триумф на теоретичната астрономия. Уран се е движел по начин, несъответстващ на законите на Нютон. Астрономите Джон Адамс в Англия и Урген Льоверие във Франция са предположили, че неговото движение се смущава от друга планета. Те  предвидили къде ще се намира Нептун  на небето.

През 1846 г. астрономът Йохан Гале в Берлинската обсерватория е насочил телескопа си в посоченото място и го открил. Планетата  била наречена в чест на римския бог на моретата. Тя има 2 спътника – Тритон и Нереида.

 

Плутон

Най-отдалечената  от Слънцето и най-тайнствената планета. Вижда се само като много малка звездичка.

До идеята за съществуването на Плутон  довели отклоненията в движенията на Уран и Нептун.  Открил го  американският астроном Клод Томбо. Плутон представлява замръзналия и безжизнен свят, лишен от слънчева топлина. Наречен е в чест на римския бог на подземното царство.

Все пак той блести относително ярко, тъй като слънчевата светлина се отразява от метанозите и други ледници, които покриват повърхността му. От всичките планети  притежава най-изтеглената орбита и от време на време поради тази причина попада  в орбитата на Нептун. Има спътник- Харон. Интересно е, че тези две небесни тела обикалят около някакъв невидим център.