Сириус – истинската светлина

Много легенди, цели митологични системи, предсказания, но и окултни практики са свързани със Сириус, най-ярката звезда, виждана от Земята (след Слънце, Луна, Венера и Марс, разбира се). Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и я приемат за най-големия енергиен  източник. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който Слънцето осветява материалния свят. Посветени твърдят, че животът на Земята е пренесен именно от съзнателни цивилизации, населяващи ярката звезда, че Висши звездни учители са предали знания и технологии в живота на човеците, за да им помагат по пътя на духовното им осъвършенстване, че цикличните движения на Земя и Луна не случайно наподобяват въртенето на Сириус А и нейния двойник бяло джудже Сириус Б и даже, че със спиралите си досущ повтарят структурата на ДНК.

Християнската религия също поема и вплита култа към Сириус в църковния канон като свърза два от най-важните си празници с появата на голямата звезда на небето, а именно  Успение Богородично на 15-ти август, когато Сириус изгрява и  Богоявление на 5-ти януари, когато звездата е най-ярка на нощното небе.

Може би не случайно Учителя Беинса Дуно, който не еднократно е подчертавал изключителното значение на Сириус за духовното израстване на човеците, обявава датата 19 август за начало на Божествената нова година, допълвайки, че Духовната нова година започва на 21 март по време на Пролетното равноденствие, а физическата съвпада с гражданския календар на 1 януари.

От учебника по астрономия …

Сириус е не само най-ярката звезда от съзвездието Голямо куче Canis Majoris , но и най-силната на целия небосклон, видим от Земята. Тя е и една от най-близките до нас – намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система.

В Северното кълбо може да се наблюдава през юли и август, сутрин преди изгрев както и през зимата от Богоявление до края на февруари.

Това, което невъоръженото око възприема като една звезда, всъщност е двойна звездна система, състояща се от бяла главна звезда, наречена “Сириус А”, и бледо бяло джудже компаньон – “Сириус Б”. Звездата Сириус А е около два пъти по-масивна от Слънцето, а нейната абсолютна звездна величина е равна на 1,42, т.е. Сириус е 25 пъти по-ярък от Слънцето. Системата Сириус е на възраст между 200 и 300 милиона години. Първоначално се е състояла от две ярки сини звезди. По-масивната от тях — Сириус Б — e изразходила ресурсите си и се е превърнала отначало в червен  гигант, разпръсквайки външните си слоеве, а впоследствие — в бяло  джудже , каквото е останала и до днес. Последното превръщане е настъпило преди около 120 милиона години.

Сириус и кучешките дни

Дните на хелиакален изгрев (в короната на Слънцето) на Сириус са известни още като кучешки. Не само защото тогава най-ярката звезда на съзвездието Голямо куче е видима, но и защото те обичайно са свързани с „кучешки летни жеги“.  Според някои древноримски и старогръдски автори това е времето от 4 юли до 11 август или от 23 юли до 27 август (разликите се получават заради прецесията на земната ос, която се движи с градус за 72 години, както  и заради  координатите на мястото). Началото им започвало от изгрева на кучешката звезда Сириус. Древните римляни посрещали появата на яркия слънчев вестител с ритуали за омилостивяване на боговете. Те принасяли в жертва породисто куче с молитви да не им се изпращат непосилни жеги, които обичайно били свързани с редица болести, епидемии , унищожаване на реколтата. А за римските сенатори това било знак, че е време да се оттеглят в летните си вили.

Сириус – ключ към тайната на пирамидите в Гиза

Много митове, легенди и стройни религиозни системи включват в пантеона си Сириус и вдъхновено почитат  явната и скрита сила на красивата звезда. Безспорно най-голямо любопитство в днешни времена обаче предизвиква връзката между звездата и Древен Египет.

От векове е известно, че египетската митология и базирания на нея  календар са пряко свързани със Сириус и намиращото се в близост съзвездие Орион. Египетската нова година е започвала на 23 юли. Това било времето на големия разлив на реката Нил, когато на сутрешния небосклон няколко минути преди Слънцето  се  появявала ярко червената Сириус и  заставала в една линия със светилата.

Древните египтяни вярвали, че съзвездието Орион е  Озирис – бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство, а Сириус, разположен под съзвездието, е богинята Изида, съпруга и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.

Масовото любопитство  към тази астрономическа връзка особено се разпалва  пре 80-те години на миналия век от книгите  „Мистерията на Свинкса“ на британския писател и журналист Греъм Хенкок и „Тайните на пирамидите“ на Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт. В тях нагледно се посочват примери и се излагат анализи, които не без основание представят възможността пирамидите в Гиза да са огледално отражение на трите звезди от пояса на съзвездието Орион, а загадъчният Сфинкс да е земно отражение на съзвездието Лъв. Не е случаен и фактът, че всички пирамиди са ориентирани на изток, за да посрещнат хелиакалния изгрев на Сириус.

Вероятно египтяните са смятали, че съзвездието Орион и звездата Сириус са небесната обител на Изида и Озирис, богове, отдавна ходили по земята и създали египетското царство и неговите жители, от които произлезли всички човеци. След като Озирис и Изида напуснали Земята, всеки египетски фараон се надявал, че след смъртта му душата му ще се възнесе в небесното жилище на предците. Затова  и строели тези земни подобия на небесната обител, при това изпълнени със завидни астрономически познания.

А може би наистина преди хиляди години същества от Сириус са  пренесли живота на Земята и са предали астрологическите си познания на египтяните?

Догоните май знаят всички отговори!

Когато стане дума за Сириус няма как да се пропусне племето догони. Тази неголяма общност живее в Мали, Северна Африка и до 1930-та година не е представлявала никакъв интерес за светската общественост. Докато двама френски антрополози не попадат на скални рисунки  в техните пещери и не правят записи на религиозните им вярвания. Та според  догоните  преди  5 000 години грозновати на вид богове-амфибии дошли от Сириус, която те наричат По Толо, т.е. звезда семе на Земята. Те пристигнали с космически кораб с формата на арка, който кацнал, въртейки се с огромен шум.  Именно пришълците са и техните предци, които им подарили знания за звездите. Извънземните амфибии се наричали „Номмо“, което означава „свързан с вода“ и „за когото най-важно е да пие“. В скалните рисунки „номмо“ са изобразени като човекогущери, приличащи на полубога амфибия Оаннес, на демоните с опашки на риби „оанни“, описани от вавилонците, но и на други същества от древни митологични пантеони. От тях според  древните народи е произлязла човешката цивилизация.

Оказва се, незнайно защо, че „полудиваците“ догони имат изключителни астрономически познания, при това много добре познават звездата Сириус и вдъхновено я почитат. Още преди 5 000 години например те знаели, че планетите обикалят около Слънцето, че Сатурн има пръстени, а Юпитер спътници и че Сириус не е самотна звезда. Според  изрисуваните преди хиляди години рисунки Сириус се придружава не от една, а от две звезди, едната бяло джудже, а другата кафяво и че на втората са нужни 50 години да се завърти около главната звезда. Десетки години след като светът научава за догоните „бялото джудже“ Сириус Б наистина е открито, а Робърт  Темпъл в почти скандалната си книга „Мистерията Сириус“ изказва предположението, че има и трета звезда  в групата на Сириус и че не е възможно знанията на това необразовано племе, което няма досег с европейската цивилизация, да са естествено натрупани чрез опит. Ще трябва  да са придобити от досег с други извънземни цивилизации.

Сириус в астрологията

Сириус е една от най-използваните в астрологията неподвижни звезди. Тя е натоварена с с мощна положителна енергетика и е белег преди всичко за мъдрост, но и амбициозност, решитерност, творчески импулс, богатство и просперитет. Хората, родени със съвпад на Слънце и Сириус са изключително успешни, стига да изпозват потенциала си за добри цели.  Аспектите към звездата обаче са с много малък орбис – до 0,5 градуса и много зависят от годината на раждане. В момента, към 2016г. Сириус се намира в зодиакален знак Рак на 14 гр. и 18’, което означава, че рожденото слънце  ще е  в съвпад със звездата, ако раждането е на 6-ти юни. Макар и неподвижна на небесклона, звездата обаче променя своите градуси в астралната карта, заради земната прецесия, която се измества с един градус за 72 години. Така съвпад на Слънце със Сириус ще имат родените на 5-ти юни преди половин век.

Работа със звездите

Всички можем да се свързваме със Сириус, независимо кога сме родени.  Според Учителя Беинса Дуно съществува изключително проста, но ценна за организма и духа техника на контакт – чрез наблюдение. Той препоръчва взирането в хелиакалния изгрев на Сириус през целия му период на престой върху лятното небе.

„Препоръчвам ви да излизате вечер и да гледате звездите. Харесайте някоя звезда, забележете я и вижте къде е. Излезте втора вечер, пак отбележете мястото на друга звезда. Най-малко на 50 звезди. Много са 50, поне на деветнайсет. Научете имената и местата поне на деветнадесетте звезди от първа величина. Първата по величина е Сириус, другите 18 вие сами ще ги откриете, Аз няма да ви ги казвам.“

„Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата. Ако искаш да внесеш нещо хубаво в душата си, стани сутрин и погледни Зорницата, когато изгрява. Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си. Ставай сутрин не да гледаш Слънцето както обикновено, но виж нещо особено. Виж първия лъч и после даже може да не дочакаш Слънцето. Може да си отидеш преди да изгрее. Първият лъч на Слънцето е като малка звезда. След като изгрее Слънцето, никоя звезда не се вижда.“

„Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най-красивият момент е изгряването и залязването на Слънцето. Втори красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Който мисли, че може да придобие Божествения живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен човек или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва. Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях.“

Антоанета Салфидж