2 октомври 2022г.

Между възможност и път избираме днес, подсказват ни звездите –  между слушането, което ни приспива и унася в сън и идеята, която ни пробужда отвътре, повдига ни и ни отпраща на работа, за да постигаме резултат с търпение и личен труд. Кой метод ще изберем – този на приспивната бюлетина, която очакваме с вълшебна пръчка да промени  света или ще приемем външните условия като необходимо препятствие, за да моделираме вътрешния си свят – от изборът ни сега зависи личната ни свобода!

На 2.10. Луната посрещна Изгрева без курс в последен градус на Стрелец след последен аспект – квадратура с ретрограден Меркурий и първи аспект от следващия знак – Козирог – квадратура с Юпитер, утринния й господар. И в тази заплетена мрежа от квадратури, нощното светило бавно свлече розовите си очила и без изненада констатира: „О, българите отново ще гласуват! Няма по-подходящ ден, който да предопредели липсата на ефективен резултат!“

Не знам кой и как избира датата за национални избори, но ако това е Фортуна, то значи все ни се пада да си определяме управляващите на Луна без курс, което значи, че ще са каквото се падне и е твърде вероятно да са с тикви, вместо с глава.

Всички горни аспекти, които изброих, и много други, за които съм споменавала преди това ясно, ама много ясно показват, че Изборите водят към патова комбинация и за съжаление това не е никакво начало, но не е и край. Ситуацията може да се опише с едно изречение: „Избираме, за да не изберем!“. И най-абсурдното в това очевадно противоречие е, че вече никой не отбелязва, че „Царят е гол“, а приема абсурдността по подразбиране, подменя я с „нормалност“, цъка с език, клати с глава… м…да, със сигурност за това са виновни Меркурий и лудата неопределила се Луна.

Когато в света навън цари хаос обаче, абсурдно е да си мислим, че с нашата идея всичко ще подредим. Нещо повече, въвличането във външната енергетика ще изпие жизнените ни сили, ща разклати вътрешната ни стабилност, ще отнесе търпеливо градения мир. Когато навън е суматоха, вилнее вихрушка, гърми и трещи, тогава разумността е тази, която ще ни подскаже къде, какво и как да съхраним, живота да продължим.

Сега избираме дали да сме с масовката и в инерцията гласът ни да изтече или да се свържем с Божествената идея вътре в нас и да чуем тихия си Глас.

Споделям цитати от беседата „Което Бог е съчетал“, изнесена през  1935 г. от Учителя, актуални за размисъл днес:

„Сега ще ви дам нещо. Забележете: когато обикновените хора управляват, хората спят; когато талантливите хора управляват, хората се пробуждат; когато гениалните хора управляват, хората стават; а когато светиите управляват, хората работят. Тъй е. 

…

Не говори на един човек, който спи, нищо повече! Остави човека, нека се отспи; и не слушай един човек, който спи.

…

Цялото човечество търси нещо. И вие не може да наложите, никой човек не е в състояние да наложи една идея. Но вие може една идея да я наложите върху себе си. Всякога може да бъдете свободни. Ако искате, всякога може да бъдете свободни.“

Пожелавам свободен избор!

Очаквам коментар…