СЛЪНЦЕТО

Общи сведения
Слънцето е централното тяло в Слънчевата система. То е най-близката до нас звезда. Всички членове на Слънчевата система – планети, комети – обикалят около него.

Слънцето представлява гигантка сфера, състояща се от газове с много висока температура. То е много по-голямо не само от Земята, но и от всички планети, взети заедно. По обем то е 600 пъти по-голямо от всички планети, а по маса – 720 пъти. Диаметърът на Слънцето е 1 400 000 км.
Температурата на слънчевата повърхност е 6000 градуса, а в недрата му около 20 милиона градуса.

Средното разстояние между Слънцето и Земята се приема в астрономията за единица разстояние – 1 астрономична единица – 149 500 000 км.

Строеж на Слънцето
Видимата с невъоръжено око повърхност на Слънцето се нарича фотосфера (фотос – блестящ). Газовете на фотосферата се намират във вечно хаотично движение. С помощта на телескоп може да се установи, че че фотосферата е блестяща, със зърнест строеж. Отделните зърна се наричат гранули, които са с размери няколко стотин и наколко хиляди километри. Гранулите се развиват бързо – съществуват само няколко минути. Те са маси от газ, които излизат на повърхността на фотосферата, изстиват и отново се спускат надолу.

Над фотосферата е разположена хромосферата. Тя се набюдава по време на слънчево затъмнение, но в течение само на няколко секунди. Хромосферата се простира до 20 000 км. Над фотосферата. В хромосферата се зараждат тъй наречените хромосферни ерупции или изригвания. Траят от няколко минути до един час.

Слънчевата корона е разположена над хромосферата. Простира се на разстояние от няколко слънчева градуса и преминава в междупланетно вещество. Температурата в короната е много висока – около 2 милиона градуса.

В горната част на хромосферата се зараждат протуберансите ( вихри от високо нагрети газове), които след това се устремяват нагоре в короната.

Слънчевата корона се наблюдава с просто око през време на пълно слънчево закъмнение, когато лунният диск закрива блестящата фотосфера.
Под фотосферата към центъра на Слънцето се намират вътрешни слоеве. Условията в тях могат да бъдат само пресметнати. Предполага се, че налягането в ядрото достига милиони атмосфери.
Източник на слънчева енергия са термоядрените реакции. При температура 20 000 000 градуса четири ядра на водородни атоми се сливат и се превръщат в едно ядро от хелиев атом. При това се отделя голямо количество енергия. Всяка секунда 364 милиона тона водород на Слънцето се превръщат в 360 милиона тона хелий, като разликата – 4 милиона тона, поддържа излъчването на Слънцето. Аналогични термоядрени реакции се извършват и в звездите.

Слънчева активност. Цикличност.
На Слънцето протичат разнообразни явления, които представляват слънчевата активност. Едни от най-важните сред тях са слънчевите петна. За първи път те са били наблюдавани от Галилей. Но съществуват и древни сведения за наблюдения на гигантски слънчеви петна с невъоръжено око.
Като наблюдавал с телескоп слънчевите петна, Галилей зябелязал, че те се преместват по повърхността на Слънцето от единия до другия край. Така той установил, че подобно на Земята и другите планети осъществяват околоосно въртене от запад на изток. Аналогично на Земята Слънцето също има полюси и екватор.То се върти по-бързо на екватора, отколкото при полюсите. Едно завъртане трае около 27 денонощия. Слънцето не се върти като твърдо тяло, като Земята.

Петната се зараждат когато гранулите във фотосферата се раздвижват и се образува по-свободно пространство, където се появява малко петно. С течение на времето малкото петно се развива, уголемява се, като може да се образува и група от петна. Централната област на петната е тъмна, нарича се ядро или сянка. Тя е заобиколена от полусянка. Всъщност ядрата не са черни. Но понеже температурата в тях е с около 1000 градуса по-ниска, изглеждаат като черни. Някои големи петна съществуват с месеци, а някои с дни. Петната се появяват и развиват в две симетрични ивици около слънчевия екватор.
Още преди два века е констатирано, че броят на петната върху Слънцето се мени. Периодът, между който петната са най-много е около 11,2 земни години. Понеже времето между максимумите се колебае – понякога 10, понякога 12, даже и 14 години, приема се, че 11,2 години е цикъл на слънчевата активност.

При максимум слънчева активност броят на петната върху Слънцето е няколко десетки, а при минимум – в течение на месеци по Слънцето може да няма петна.

Слънчевата активност обаче не се изчерпва със слънчевите петна. Има и други източници на слънчевата активност като високоскоростните коронални изхвърляния на маса (coronal mass ejections – CMEs), които предизвикват полярните сияния и други атмосферни влияния.

Слънцето е звезда. Звезда- това е тяло, в което протичат термоядрени процеси.

Връзка между процесите на Слънцето и земните явления.

Слънчевата активност оказва мощно влияние върху явленията на Земята. Магнитните бури и полярните сияния показват 11 – годишна цикличност. Установено е, че нивото на р. Дунав се изменя, следвайки 11-годишен цикъл. Той може ясно да се проследи по гширината на одишните пръстени на дърветата. Животът на Земята е възможен благодарение на топлината и светлината от Слънцето.